Всяко вещество, което
потиска активността на катализаторите и ензимите в тялото, и което може да
допринесе за развитието на болест, е отрова.Захарта съдържа чисти, рафинирани въглехидрати. В растенията захарите са съчетани с микроелементи и витамини, достатъчни за да осигурят тяхното разграждане и усвояване от организма.
Захарта и нишестето дехидрират клетките и изтеглят Са от костната, нервната
и мускулната тъкан.
Ако се яде захар - тялото черпи от своите запаси ензими, протеини, витамини, Na, K, Ca, Mg, Cr. Калцият се извлича от костите. (Таблетки с неорганичен Са се усвояват в много малка степен, натоварват бъбреците, а Са от тях може да се натрупва в някои органи и тъкани.)
Калцият (Са) има основно значение за алкално рН на кръвта. Захарта, белият хляб и всички изделия от бяло брашно променят количеството на Са в кръвта и киселинността й се повишава. За да се неутрализира този ефект организмът черпи от своите резерви, и ако не се ядат пресни плодове и зеленчуци здравето е в опасност.
Захарта намалява секрецията на стомашен сок и забавя перисталтиката на стомаха.
Едновременната консумация на захар/шоколад и протеини води до гниене в червата, отделят се много токсични вещества и тялото губи енергия и ресурси за да ги обезврежда.
Захарта и бялото брашно спомагат за развитие на кандидоза (гъбична инфекция), особено след антибиотици или други медикаменти, потискащи имунната система.
Захарта навлиза много бързо в кръвта = хипергликемия - един от симптомите на диабета. Инсулинът от панкреаса е хормон, премахващ излишното количество кръвна захар по най-ефикасния начин, но после може да възникне хипогликемия, изразяваща се в замаяност, слабост, изпотяване, потиснатост, безсъние.
Надбъбречните жлези веднага
активират запасите от гликоген в организма, той се разгражда до глюкоза за да
се възстанови нормалното ниво на кръвната захар. Така хранителен режим,
включващ рафинирана захар задейства едно непрекъснато редуване активността на
панкреас и надбъбречни жлези и може да ги изтощи.
Захарта изчерпва микроелемента Хром (Cr) в организма, който е от най-важно значение за усвояването на инсулина и за поддържане на гликозния метаболизъм.
В организма захарта се трансформира в запасния полизахарид гликоген, който се складира в черния дроб.
Но възможностите на черния
дроб са ограничени и останалите захари се трансформират в мастни киселини,
които се трупат в подкожните мастни депа. При наднормено тегло повече от 20%
започва отлагане на мастна тъкан и във вътрешните органи (главно около сърцето
и бъбреците), което нарушава техните функции, забавя се циркулацията на кръвта
и лимфата и спада активността на имунната система.
Захарта повишава холестерола в кръвта.
Захарта прави човека нервен и хиперактивен, защото е силен стимулант на надбъбречните жлези. Може да се повиши адреналина до 4 пъти, количество отговарящо на стресова реакция на организма.
Повишава се производството на холестерол и на хормона кортизон, който пък потиска имунната система.
Захарта има неблагоприятен ефект върху функциите на мозъка и нервната система. Ако не се преработи напълно се образуват токсични метаболити, които затрудняват окислителните процеси на нервните клетки.
Голямото количество захар убива полезните бактерии в червата, произвеждащи витамини от групата В, необходими за функционирането на централната нервна система.
Захарта води до превес на възбудните процеси в кората на мозъка.
Нека се поучим от начина на хранене на дивака. Здравите зъби са резултат от здрава храна, и тогава четката и пастата за зъби не са по-важни от четка и боя за обувки.
Захарта, като хранителен продукт не притежава дори едно полезно качество, което да оправдае употребата й.
